Първото местно ястие, с което се сблъсква всеки посетител на Иноднезия, без абсолютно никакво съмнение, е nasi goreng – индонезийският вариант на пържен ориз. Защо съм толкова абсолютно убеден ли – ами това е основната храна на островите – ако трябва да дам аналог – това е все едно хлябът в България. Консумира се от всички и по всяко време на денонощието, приготвено у дома, от улични продавачи с колички, в скъпи ресторанти – дори в 5 сутринта можете да чуете подвикванията на уличните продавачи на пържен ориз.
Приготването на nasi goreng е елементарно – трябват Ви само сварен ориз, за предпочитане – отпреди няколко дни – и rempah – паста от подправки, която можете да приготвите лесно у дома. По желание можете да добавите и някакъв протеин – пиле (nasi goreng ayam), телешко (nasi goreng daging), агнешко (nasi goreng kambing), риба (nasi goreng ikan) или дори свинско (nasi goreng babi) и тофу (nasi goreng tahu), зеленчуци – чушка или морков, нарязани на ситно, грах, пресен лук – но спокойно можете да приготвите и просто nasi goreng без тези добавки.
За приготването на rempah, обаче, ще Ви е необходима terasi – индонезийската паста от фементирали скариди. Разбира се, можете да я замените с малайзийския belacan или пък виетнамската mắm tôm (каквато имам и използвах аз), но при всички случаи най-вероятно ще се наложи да я поръчвате по интернет.
Другата характерна съставка е kecap manis – сладък соев сос. До колкото знам в HIT можете да намерите оригиналния ABC Kecap Manis (сега собственост на Heintz), но аз лично ползвам такъв от Liu’s Chinese Goods. Пак там можете да намерите и krupuk (или kerupuk) – чипс от скариди, който се сервира почти винаги с nasi goreng, но просто нямах път натам днес…
При приготвянето днес използвах пресни чушки, но със същия успех можете да използвате и сухи люти чушлета, предварително накиснати за 10-15 минути в гореща вода. Ако желаете – можете да използвате sambal oelek – индонезийската паста от люти чушки – Chili Hills имат доста добра версия, която, обаче – поне според мен – е прекалено люта – доста по-люта от тази, която съм опитвал в Индонезия, така че имайте едно на ум…
И така – стига толкова приказки…
Последни коментари