Днес ще направим едно малко отклонение от “утъпканите” маршрути и ще се отправим към една непозната и за мен територия – Иран. Оказва се, че иранската кухня е доста особена и характерна, но по един учудващо интересен начин – в нея се използват много продукти и подправки, които може да ви се сторят екзотични, но въпреки това се намират сравнително лесно и у нас.
Няма да навлизам в политически дебати – не това е целта ми, но трябва да ви предупредя – въпреки че използват арабската азбука, иранците не са араби и не говорят арабски – те се определят като персийци и официалния език на Ислямската република е персийският. И да – според скромното ми мнение иранската кухня е по-близка до кухнята на кавказките народи – азери, грузинци и арменци – отколкото до арабската.
А като споменах екзотични продукти – може би двата най-известни хранителни продукта, които хората свързват с Иран, са черният хайвер (или поне в Западния свят е така) и шафранът. И двата имат статус на луксозни и скъпи продукти и, може би за щастие, днес няма да ви трябва черен хайвер. То не, че той се и готви де…
Днес ще приготвим зерешк поло (или както и да се произнася на персийски) – пилаф с плодове. Звучи достатъчно екзотично за нас, българите, но ви уверявам, че вкусът му най-вероятно ще ви допадне.
Както може би вече се досещате – основната съставка на това ястие е оризът – все пак е пилаф. За тази рецепта просто е задължително да използвате ориз басмати – съмнявам се, че с друг вид ще постигнете желания резултат.
По желание (но силно ви препоръчвам да пожелаете, стига да имате възможност) в днешната рецепта се използва шафран. Ако не знаете – това са изсушените близалца от цветовете на вид минзухар. При положение, че един цвят има 3 близалца и те трябва да се отделят и изсушат на ръка – не е чудно, че това е най-скъпата подправка за единица тегло. Само да ви предупредя – това, което се продава в супермаркетите не е точно шафран, но… за целите на тази рецепта ще свърши работа. За мое огромно съжаление аз нямах шафран, така че се наложи да го приготвя без 🙁
Друг характерен продукт в тази рецепта са плодовете зерешк – берберис, (не)познат у нас още и като кисел трън, червен кисел трън, червен трън и кой знае още колко други имена. Мяркал съм изсушените плодове и у нас в био магазините на абсурдни цени, така че можете да направите като мен – просто го заменете със сушени червени боровинки. Резултатът е също толкова добър.
Една характерна подправка, която ще ви трябва и която не знам с какво може да бъде заменена, е сумак. За щастие глобализацията ни отне това чудене и вече можете да го намерите сравнително лесно в почти всички магазинчета за арабски стоки и по-добрите магазини за подправки.
Отбелязал съм рецептата като подходяща и за вегани, въпреки че в продуктите присъства и масло – не се стряскайте, не е проблем то просто да бъде заменено с някакво растително олио.
Ако само гледате списъка с продуктите с право ще предположите, че това ястие ще е доста сладко, което не би се понравило на повечето българи. Но и за моя изненада се оказа, че вкусът му е по-скоро кисел, отколкото сладък. Опитайте и се уверете сами!
Възможно е накрая в тенджерата оризът да загори малко (или много) по дъното. Оказва се, че това е желан ефект в иранската кухня и този ориз дори си има специално име – ته دیگ (тадиг). Не го изхвърляйте!
И след този нетипично дълъг увод – да приготвим тази гарнитура, особено подходяща за ястия от птиче месо…
Pingback: خورش فسنجان – ОКОЛО СВЕТА